По "Не искам да те дишам в поезия"

                              на Zefpet

Не ме дишай в поезия,

не ме рисувай в ескиз!

Нека осъмнем в амнезия...

Ти си най-невъзможния бриз!

Разпалù в мене огъня,

света ми да грее в магия!

Разпалвай с ръцете агония...

В дъха ти без думи аз ще се скрия!

И тогава ме пий -

разжарèна, гореща... да паря!

И в огнен взрив ме открий -

така те обичам! До пълно изгаряне!

Тогава ме дишай -

като райска, неземна градина.

Така ме жадувай и сричай!

Да е най-дългото сливане...