20 ene 2007, 17:34

Не ме е страх... 

  Poesía
2112 0 32

 

 

Не ме е страх от теб, живот,

какво ще ми сервираш още...

В море-проблеми търсих брод,

надвих безброй безсънни нощи,

 

познах сълзи на свидна мъка

от грижи майчини, тъга,

познах и близост и разлъка,

прощавах грешки...и грешах...

 

Изпитах и неизразима радост,

старах се щастие да дам

и вкусих медената сладост,

на любовта в изгарящ плам...

 

Прочетох стихове омайни -

и свои с трепет сътворих,

видях поредица безкрайна

от нови хора и съдби...

 

Какво е още ? Нямам страх !

След толкоз сбъркани пътеки,

по-силна станах, оцелях,

понесох удари нелеки...

 

Нозете ми се израниха,

ала не спират, все вървят,

ръцете с нежност продължиха

грижовни ласки да редят,

 

очите още отразяват

луна и слънце и звезди

не се от обич уморяват,

безстрашност още в тях блести...

 

Сервирай ми, живот, сега,

не се боя от изненади,

от тях аз броня си тъка,

сърцето духом да не пада!

 

20.01.2007

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??