Знам, че ти си с друга, знам.

Знам, нежността си даваш, знам.

Тя преграща те, но ти си леко студен.

Знаеш, че тя не може да е като мен!

Ти започваш да балнуваш

Сякаш явно пак сънуваш

Виждаш моя силует и към него трагваш ти...

Но това е само сянка от нежни спомени.

Искаш пак да ме докоснеш

и в прегръдките ти силни аз да се топя!

Искаш... но аз не мога - нямам сила за това.

Нека пак да те обичам като преди,

но това не е тъй лесно, разбери.

Това е любов с две лица,

която лекичко руши нашите сърца.

Знай, не мога повече така, знай,  за теб

съм готова дори да умра!!!

Сега си ти с нея, а аз за теб не спирам да копнея.

Ще дойдеш, но ще бъде късно и

всичко в сърцето ми ще бъде пусто.

Знам, че нея предпочиташ ти,

въпреки всичките лъжи.

Аз зная, че ти нея обичаш

и не веднъж и се вричаш...

Това ще бъде моя глас,дори

Да плача всяка нощ аз:

„Стига... не отричай... Не, не... Не ме и обичай...”