Не ме мисли
По посоката на Гълфстрийм са вечерите,
тези вечни вечери, в които се гушат синигери,
а песента им спотаена и помирена светлее.
С теб се разхождаме в мечтаното лято,
и ме спохожда в сънищата ми свежо и ведро.
Ту е сън, ту бряг, ту спокойно отдаване,
без тревоги и смут, без пропадане.
Лято с дъх на магнолии, фрезии, калии,
печени франзели в обятията на ежедневието.
Докато изпитвам щастието тук до теб,
знам, че завися единствено от желанията ти...
© Мария Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »