25 ene 2012, 16:35

не ме обичаш 

  Poesía » De amor
844 0 2

Не ме обичаш! Чуваш ли? Не ме!

За тебе аз съм огледало!

Във мене виждаш свойта красота

и мойте приказни мечтания.

 

Не ме мечтаеш ти, ти нямаш смелост.

Не си ми построил, ти, свят.

Това са моята любов и мойта вяра,

ти само се оглеждаш в тях.

 

Направих те в живота си голгота.

Сама вървя към собствения кръст,

а ти си влюбен в моята религия,

в това, че съм избрала този път.

 

И Боже, колко е човешко!

страхът, че останеш ничий,

че остаряваш а в душата ти е празно,

че спиш до друг, а всъщност спиш самичък.

 

Разбираш ли? Не съм безумно сляпа.

И няма за какво да ти прощавам.

Човекът е човек, когато вярва.

Човек е и когато се спасява.

 

Това са моята любов и мойта вяра...

Голямото ми жертвоприношение!

По този път сама вървя...

и с всяка крачка повече се мразя.

© Ния Никол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??