7 nov 2007, 0:15

Не ме оставяй... 

  Poesía » De amor
1616 1 28

Погледни ме,

сякаш съм подарък от съдбата,

който си очаквал от хилядолетия

и треперил си от студ,и плакал си от тишина,

и молил си се най-горещо,

да се появя в живота ти аз...

 

Докосни ме,

сякаш съм спасение,

безсмъртност все едно ще ти даря,

чрез която ти ще живееш вечно

и ще си щастлив под ореола на любовта...

 

Обичай ме,

сякаш съм единствената жена на света,

макар да казват всички:

- Няма незаменими неща!

Бъди завинаги до мене...

 

Не ме оставяй никога сама... без тебе!!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??