Не ме оставяй сам,
птиците отдавна отлетяха
отнесоха със себе си
Надеждата
скрита под перата
на крилата.
Ела Несретнице,
с дъх стопли ме
напусна ме
не каза сбогом
сърцето ми открадна
там кърви,боли ме
за кой ли път в очите
следите оживяват
Навън виелица
прозорците рисува
студът със леден дъх
търси си пролука
огнището във пепел
минало тълкува
не ме оставяй сам,
страхът при мен
почуква!
Декември,2018г
Варна,гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados