Още месец агонията ми ще продължи.

Още месец ще затъвам в блатото.

Още месец душата ми безмълвно ще тъжи

не само, за това че не си до мен,

а и заради хората бездушни,

които живеят в блатото.

Ридание и нежен вик

това е днес душата ми.

Така ми липсват очите ти звезди…

Остави ли ме любов ти моя?

Остави ли ме?

Как ще живея за напред незнам?

Агонията измъчва ме и боли сърцето.

Пътят ми е толкова неясен.

Без теб не искам да живея.

Лекува ли времето или повече боли?

Усещаш ли душата ми как безмълвно страда,

как гори по теб и как този тежък камък

от липсата ти я убива бавно.

Чуй моят вик!

Не ме оставяй ти отново!

https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&feature=youtu.be