Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват,
между два маха на крилата си.
Не ме познаваш- аз не съм ти нужна.
Обичай лесно. Аз боля до сричане.
Изгарям слънчогледово на слънце,
когато ме пилеят с фалш. И уж обичане.
Не ме познаваш- щеше да извърнеш
очите си... и мислите от мене. ...