Ето, малко усмивка и ще грейне деня, а нощта ще е тиха, щастлива, добра. Само лъч ми е нужен, да извая слънца, и да стопля с докосване уморените ни лица.
Искам глътка надежда, като бели крила, да те пусна да дойдеш със мен във съня. Там ще видиш в душата ми този буен пожар, даже в попел да ровя, ще накладя жар.
Искаш земна да бъда, да не летя със крила, да не блясват очите ми, като ярка зора. Как тогава, кажи ми, ще ти стопля деня, ако нямам в зениците си, тези жарки слънца.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.