24 dic 2020, 13:47

Не ме съдете 

  Poesía » Civil
412 0 0

Не ме съдете

 

 

Не ме съдете! Знам, че съм грешил.

Едва ли има и човек безгрешен!

Очите си с роса не съм измил,

но не съм грешникът безутешен!

 

Не ме съдете! Грешен съм и знам,

не всеки може грешки да прощава!

Дали сгреших, че пак сега съм сам,

а втори шанс животът ми не дава!

 

Не ме съдете! Много съм грешил!

Не съжалявам! Всичко се прощава!

С кого, къде, кога и как съм бил

за моя сметка всичко си остава!

 

Не ме съдете! Аз пак съм си аз!

Един кретен сред група идиоти!

Не гоня времето, не гоня час!

А то върви на бързи обороти!

 

Сега си тук. А утре може би

в отвъдното си някъде, в безкрая!

Къде ще бъдеш Господ ще реши!

Дали във Ада ще си, или в Рая!

 

Кретените къде ще бъдат, а?

Там нейде ще са между двата свята!

Сред хулите и светска суета

своя час и своя миг ще чакат!

 

Така ще е за всекиго от нас!

Така било е, тъй и ще остане!

Всеки ще дочака своя час

когато там, пред него ще застане!

 

23.12.2020 г.

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??