Не ме съди!
Защото време е да тръгна.
Та аз съм птица в нежен полет,
небето ме зове... и тръгвам.
Крилата ми - сами ме носят.
Не зная накъде,
но зная я вратата,
онази същата, която се отваря,
не с думите вълшебни,
а с душата.
Не ме съди, любов,
че връщах се при тебе, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse