danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
23 ene 2012, 21:14

Не ме сънувай 

  Poesía » De amor
1050 0 16


 

Не ме сънувай все в потайна доба,

че казват, тъмното вещае горест.

Денят, когато метне бяла роба

и с птиците се стрелне в южен полет

 

аз ще съм клетва, с билки осветена,

на теб наречена от мъдри жрици…

Навярно в ален изгрев съм родена,

щом слънце има в моите зеници.

 

Усмивката ми обич ти дарява

и всичките посоки ти обричам.

По стъпките ми стеле се жарава,

защото с много огън те обичам.

 

Дори да те отпия, пак съм жадна,

като към извор пътят ми се вие.

Не искай да се вричам в тишината,

щом мога лудо, с обич да те пия…

 

Не ме сънувай, аз съм много жива

и като камък твоя свят ще пазя.

Виж, само твойта лудост ми отива

и само с нея раждам любовта си.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??