Не ме тревожат думите студени
на поведението ти безлично,
но пак и пак пораства в мене
усещане за действие привично.
Че двама потопихме се в усилие,
целящо да забави самотата.
Забравихме за своето безсилие
и думите приехме за приятел.
Душата ти, с кълнящото копнение,
прие ме с нежност, озарена
от страстно и велико отражение
на святостта при теб родена. ...