seal_69 (Светла)
12 112
31 mar 2007, 12:49

Не ме търси... 

  Poesía
1494 0 8
Била съм сън...
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде -
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето -
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене -
родената в небесната сълза.

... Не ме търси!
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...


© Светла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих! Поздрави! 6
  • Привет!
    Много хубав стих, хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря много на всички!От сърце!
  • А после...
    разкъсай на парчета този миг.

    И от парчетата вземи усмивка,
    взриви покоя на света...

    Прекрасно! Изпълни ме ! Поздрави!
  • "хвани разплакания дъх на времето..." Поздравявам те! Силно!!!
  • Поздрави и от мен!
  • Страхотен стих!
    "Сънувай ме,
    на глътки, тихо,
    откривай ме
    във най-дълбокия си вик,
    докосвай всяка моя мисъл
    и не събуждай утрото,
    красиво е..."

    Ще търся името ти сред авторите Поздрав!
  • Отличен дебют!!! Поздрави и добре дошла, Светле!!!
Propuestas
: ??:??