Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача
и розови листенца не посипвай
в пътеката, в която съм палача си,
все още непризнат от мен и никой!
Не ми показвай своето съмнение,
когато над света безкрила литна!
Прави се, че ми вярваш безрезервно!
Наум си сричай някоя молитва! ...