9 sept 2006, 13:38

Не ме виждаш 

  Poesía
1203 0 3

Дай ми да видя твойте очи,

Поглед студен – чертите красиви;

Не помня дали бяха такива преди,

Когато ми казваше: Не унивай!

 

Виж как се обърна светът ни –

Сега ти си студен, а аз – жива,

Днес вече намирам причини,

Денят ми е светъл и съм щастлива...

 

Нима си забравил как ме усмихваше

Всеки път щом с погледа жив

Душата в мен с него докосваше

И денят ти бе светъл и беше щастлив...

 

Обърка се всичко, ти си различен

Облаци отразяват очите ти сиви,

Да те усмихна дори да опитвам,

Не ме виждаш, не мога, прости ми...


09/09/2006

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??