Аз зная, ти сега не спиш в нощта,
във стаята си сам със тишината.
Докосвам те с невидима ръка
и лека нощ прошепвам в тъмнината.
В такава нощ ти спомняй си за мен,
за нощното небе и за звездите,
за чакания утре слънчев ден,
за светлата усмивка на мечтите!
Не ме забравяй никога, помни,
че аз все още много те обичам,
че щастието има две страни
и е красиво, нежно като песен!
Когато утрото изгрее пак,
спомни си погледа ми в тебе влюбен
и може би това ще бъде знак,
че този звезден миг не е изгубен!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados