6 ene 2008, 14:24

Не мечта, а просто нищо 

  Poesía » Otra
728 0 21
Подарих най-хубавите си години
и имах всичко, нищо не запазих,
сега забравила съм своето име,
защото в миналото си не лазих.
Със кал следите ми сa пълни,
че леко стъпвах, дири не оставих
и пропаднах, даже нямах дъно,
за себе си не исках, но забравих!
Откраднах спомени, така да имам,
но падаха по пътя, от съмнение,
че грешно е, не исках да те взимам,
от теб отвикнах, но без извинение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??