Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим.
Точно като тебе.
Не ми е писано с тебе в любов да горя.
Нито ти да ме имаш мене.
Ще минат още дълги години.
Цял един живот дори ще мине.
И ние все тъй далечни,
Един без друг ще вървим.
Дали ще бъдем един без друг щастливи?
Избрали ужким правилния път.
Колко шансове пропуснахме, кажи ми!
И как да заспивам без смеха ти.
Но съдба е – трябва да се примиря.
Не ми е писано да ме обичаш.
Не ми е писано да долавям смеха ти.
Друга ще гледа любовно в очите ти.
Друга вместо мен ще шепне името ти,
А то ще сладнее като мед на устните ѝ.
Друга вместо мене до теб ще заспива.
Понеже не ми е писано да ме обичаш.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Todos los derechos reservados