Не ми се пише, как не ми се пише...
Живее ми се вече любовта!
Заключена в безброй четиристишия,
все по-прозрачна, тиха става тя.
Все по-измислена. А истинската зее,
прокрадва се между души и рими.
Не ми се пее, как не ми се пее...
Любов, желая те! Прости ми!
Красива си, но не така безплътна,
красива си, когато ме гориш,
когато лудостта до тебе тръпне,
а ти безпаметно, безсъвестно туптиш. ...