Накара ме да загубя думите си и ума
и после тръгна да си отмъщаваш
за това, че се опитвам да изтрия нея
от спомените ти като със гума,
но не ми се получава.
Прости ми, че вечер с мисълта за теб заспивам.
Прости ми, че и нея не мога да забравя.
Щом затворя очи, грешките си откривам,
но не е лесно да ги поправя.
Времето назад ако можех да върна,
щях да искам по-малко и да ти давам повече,
светът за теб щях да преобърна,
щях да се старая повече…
за да може ти да продължаваш
да ме пренебрегваш и да не ме оценяваш.
© Полина Петкова Todos los derechos reservados