Не ми се тръгва от света,
държи ме нещо да остана.
Роден да търся светлина,
забравям черната покана.
Не ми се тръгва от света,
небето синьо да оставя.
Звездите, пълната луна.
Без тях оставам-що ще правя?
Не ми се тръгва от света,
така е хубаво да дишам.
Да срещам младата зора
А там е леден студ, тъма!
Не ми се тръгва от света,
но кой ли иска да си тръгва?
Не се заменя красота
с вечен мрак и самота.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados