25 ago 2007, 11:27

Не мога 

  Poesía
904 0 11
Еднакво ни смущава грозотата,
която върху хората личи,
подобно действа ми и красотата,
понякога и повече дори.

От погледът ти хилаво се пазя,
глава навеждам и потропвам с крак
и въпреки че ще се мразя,
приисква ми се да погледна пак.

Не мога да не плувам в морето ти
и часове във планините ти да скитам,
да влизам на дълбоко в полето ти
и всичко да е ясно, без да питам!

Поглеждам хилаво отново...
Ти вече знаеш, че не мога!

© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??