15 ene 2020, 11:22

Не мога 

  Poesía » Verso acróstico
1102 1 2

Не мога да гадая-

единствена ли бях?. 

Всяка ласка твоя остана в

януарски стих. 

Раните не помня. 

Всяка отлетя, 

а и да остана, вече побеля. 

Мой си! Това ми стига! 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бях чел някъде, че за Истинската, Вечната Любов не може да се говори дълго и спокойно, а ... задъхано, накъсано, със страст!
    Също като стихът ти, Васе!

    Благодаря за удоволствието да се докосна до твоята Емоция!
  • Кратко,истинско и точно!!!Поздрави Васе!!!
Propuestas
: ??:??