На Поли и Дидо!
Не мога да изтрия къщата от теб.
Не сложих снимка, но стените все ме гледат
със твоите очи. Да продължа напред
подканват ме, но ми е невъзможно.
Сълзят очите, а сърцето ми крещи.
Свил устни във безмълвие, не смея
без теб да дишам. Въздухът боли
на струйки в дробовете ми. За тебе.
Часовникът върви, а мислех - спрял е с теб.
И смешните неща не свършват.
Красиво е небето зад прозрачното перде ...