Не мога да те имам и умирам,
обичам те, а нямам смелост да призная,
изпускам те от поглед и гледам как отлиташ,
обичам те, а просто те оставям.
Не мога да те имам, защото съм страхливец, потвърждавам
какво ли мъжко има в мен, щом и любовта си не признавам,
обичам те, а те подтиквам други да обичаш,
така убивам се по малко всеки ден и просто се разпадам.
Не мога да те имам, а те желая повече от всичко,
за к'во са ми палати и живот без тебе, я кажи ми
как ще обичам друга, като зная как обичаш лудо.
Без теб ще се побъркам, сигурен съм... помогни ми.
Не мога да те имам, а те обичам повече от всичко,
без тебе няма смисъл аз да съществувам,
обичам те и винаги ще те бленувам,
но без усмивката ти... просто ще умирам.
© Борислав тодоров Todos los derechos reservados