Не нося името ти и на тебе не приличам,
аз нямам твоите шоколадови очи,
различни с теб сме, но аз те обичам...
Мъртва си... от много, много дни!
Нямам твоя дух, гласа ти нямам.
Сякаш че кръвта не е една,
но дори да сме различни, вярвам,
че обичаш ме дори и днес – сега.
Сълза когато капне, казват,
че мигом буди се на мъртвия духа,
но как да плача не показват,
как тебе в този миг да съживя?
Минават дните, все те няма.
Безспир, без жал те отминават,
а в мен оставаш като жива рана –
знай, малко хора ме познават.
Не нося името ти и на тебе не приличам,
аз нямам твоите шоколадови очи,
различни с теб сме, но аз те обичам...
Мъртва си... от много, много дни!
© Яна Todos los derechos reservados