Не мога да я взема
Денят ти гледа ли кришно към мен,
беше ли пътят му лесен?
Мина ли мисъл с криле на орел
и унес по тъжната песен?
Беше ли тихо и празно в очите?
Имаше в тях образ преди.
Погледи шареха пъстро дъгите.
Сега в дълбокото им виждам сълзи.
А вечер присяда луната сърдито,
опустяло е времето. Душата мълчи.
Сякаш вятър е минал. Премита.
И младостта ми превила очи.
Пусни ме, без мен продължи!
Животът ни дава и нещо отнема.
Не бързам, ти просто върви!
Обичта си към теб – не мога да взема!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados