Нямам вече сили за теб да страдам.

Нямам вече сълзи за теб да плача.

Нямам воля да те обичам,

нямам желание да страдам.

Искам отново да се усмихвам

и тъгата да изчезне от моите очи.

Искам надалече да я прокудя

и да заздравее сърцето ми.

Ти си отиде и вече те няма - знам.

Обичах те, но ти не го разбра - знам.

Болката изгаряше душата ми,

но ти и това не видя.

Бе прекалено зает да мислиш

как по-бързо да си тръгнеш.

Добре, направи го и всичко свърши.

Добре, приех разочарованието си.

Но нямам сили да продължавам така,

не искам да пропилея живота си в тъга.

Очите ми пресъхнаха

и няма вече сълзи в тях.

Раната отмина и не боли толкова.

Животът продължава,

аз също трябва това да направя.

Сезоните се менят,

но в сърцето има облаци.

Не искам отново да преживея това

и затова смятам да продължа.

Слънцето грее високо е небето.

Птиците пеят някъде в полето,

а аз смятам да грабна мига

и надалеч да отлетя.