Не мога така

8 ene 2007, 15:20

Poesía

1120 1 1

Мисля, но нищо не идва в моята глава.

Говоря, но всякаш се губят моите слова.

Живея и всякаш сама не зная защо?

Питат ме всички: “защо”, ”как”, "какво”?

Решителна, смела и дръзка, това съм аз -

НЕ, това е един блян и една мечта,

желание, породено от страх, от гняв и от самота,

това е живота на моята тъй празна душа.

Живееш в един свят разпилян

и да си решителен, не трябва да е блян:

тук всеки е силен, смел и дори жесток,

и готов за себе си да посегне дори на Бог!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Лиана (Галина)

2007-08-16T14:45:44+03:00

Премахни гнева!Успокой душата!Повярвай в доброто и знай,че всяко твое желание ще стане реалност!Красив стих!!!Поздрави!