Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората,
с всяка стъпка прекрачваш своята съдба.
С твоя тон държиш в ръцете си китарата,
в душата си извайваш чудната резба.
Не може да угаждаш и на хората,
да пълниш сърцето си със злоба, с кавги.
Да слушаш безучастно одата,
и да се радваш на чуждите тъги. ...