Не може да си толкова безгрешен, Господи,
че да наказваш и да ме обричаш...
Не може да си толкова безчувствен, Господи,
създал си ни различно да обичаме...
Не може да си глух и за молитвите,
изричани на глътки през сълзите ми...
Не може да си сляп като слепците
от тъмнината озлобени, необичани...
Не може да мълчиш, да ме побутваш
към пропастта, а после да ме спираш...
Сама ще скоча, че така
не искам и не трябва да обичам...