Не можеш вятъра да вържеш,
нито времето да спреш.
Не можеш без думи да говориш,
нито съдбата си да промениш.
Не можеш безкрая да зърнеш,
нито вечността да изживееш.
Не можеш на истини да вярваш,
нито сълзите си да спреш.
Не можеш с птиците да говориш,
нито слънцето да угасиш.
Не можеш чувствата си да убиеш,
нито новолунието да зърнеш.
Не можеш безмълвието да разбираш,
нито болката си да стопиш.
Не можеш мечтите си да нарисуваш
и с дъга да ги оцветиш.
Ти си човек.
Не си като мен.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados