12 jun 2007, 9:08

НЕ МОЖЕШ 

  Poesía
794 1 10
НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи,
на залеза очите пиха
и морни птици търсеха гнездо
в душата ми ограбена да свият.
Следите на нощта са страшно къси.
Безумният ти огън бавно ще угасне,
потънал във сърцето на дълбока пряспа,
когато се решиш да ме потърсиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??