Тишината не ми е присъща.
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.
Аз я моля, тя гузно въздиша.
Обещавам й свещи-светулки.
Тя ми кимва. Мълчи. А аз пиша.
Тишината – на Болката булка.
Аз я чаках Епохи и Ери.
Заета бе да пирува с Луната…
Взех билет и пред лунните двери
я намерих. Мълчи Тишината… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse