Недей мълча!
Недей прехапва устни!
Те, думите, за туй са,
да шептят!
Дори понякога
безжалостно безвкусни,
прокарват пътя
към една мечта.
Жените, знаеш,
най-обичат със ушите,
когато галят ги
със парещи слова.
Бездумието...
то гаси искрите,
помръква пламъка
в нежната душа.
Думите гальовни
ни омайват,
посипват ни
със звезден прах,
тогава и сърцата ни,
издайници,
сгушват се
във вятърния смях.
Във целия ни свят
една магия
разтапя ледници,
запалва сто слънца.
И пътят към душата
ни открит е.
Не спирай.
Обладай я със слова.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados