emo2 (Емил Стоянов)
236 750
21 jul 2013, 22:23

Не ограбвайте живота 

  Poesía » Otra
754 0 8

 

                                                     Не ограбвайте живота

 

 

Колко живота има човека?

Колко е тъжно да караш полека?!

Колко е глупаво, колко е смешно

да си мислим, че имаме няколко века!

 

И мислим на дребно, и то много често,

и често си мислим, че ние сме честни,

упрекваме другите, а в същото време

усещаме, че в душите сме станали тесни!

 

И в кутийка кибритена дори се побира

душата лъжлива, душата гротеска.

Умираме бавно -  всеки ден от живота.

Умираме живи. Умираме днеска!

 

Умираме рано, погребват ни късно

и вярата липсва, омразата лъсва!

Живота си бавно погубваме, хора!

И той си отива, от нас се откъсва.

 

Недейте, приятели... Живейте живота!

Та той ни е заем. Та той ни очаква

зад ъгъла на някоя порутена сграда,

като красива девойка любов да дарява.

 

И тръпне в очакване да срещне човека,

и тръпне да бъде живян, но не и полека.

Той иска да страда, той иска да люби,

той иска докрай да е с нас, но не и во века!

 

Не ограбвайте своя живот, мили хора.

Като жребец го яхнете, препускайте бясно

към хоризонта напред. Навред из простора...

Животът е наш. Това да е ясно!!!

 

И когато след време смъртта ни докосне

по нашето съсухрено, отпаднало рамо,

за ръка да я хванем и да тръгнем със нея

с подарък последен от нас - усмивката само.

 

 

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много истинско послание Емо. Удоволствие беше за мен!!
  • Замислих се... Прекрасен стих!
    Поздарви
  • Зареждащо е !
  • Прекрасно!
    Всяка една минута тук е дар, трябва да го осъзнаем!
    Поздрав!
  • "Колко живота има човека?
    Колко е тъжно да караш полека?!
    Колко е глупаво, колко е смешно
    да си мислим, че имаме няколко века!"

    Хареса ми, Емо... Поздравявам те!
  • Поздрав, Емо!
  • Не е ли рано да те вълнуват такива мисли?А иначе ми хареса!
  • Много е важно човека до теб да споделя твоето светоусещане, иначе започвате да разминавате във времето. На единия все нещо ще му липсва. Ще чувства глад за емоции. А другия е пасивен, спокоен, привидно задоволен. Това не са добър и лош герой, а може би аз и той.
    Докосваш!
Propuestas
: ??:??