Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно,
между много боли и само изтръпва
се промъква змия, но от нещо безока,
не оставя следа, нито спомен, ни мъка.
Зло под камъка спи и мирише на здравец.
Само Господ обичам така, че е късно
да замесвам погачи за ялови празници
и да гледам встрани, и далеч от носа си.