2 mar 2005, 22:23

Не отричай 

  Poesía
930 0 2
Обичаш, когато те гледам.
Обичаш, когато те искам.
Обичаш, когато ревнувам.
Обичаш да бъдеш желан.

Но мразиш, когато желана съм аз.
Мразиш, когато ревнуваш ти, а не аз.
Мразиш и погледа ми,
ако случайно загледа се в друг.

И отричаш ти всичко това,
отричаш го, дори и пред себе си.
Но стига ми друг да погледна,
за да потвърдиш ти всичко това!

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ревността е особен белег
    понякога дори е хубаво да съществува, но само да не се разболява...
  • браво!!!!много е нахакано ама пък тоя за които е писано си го заслужава)
Propuestas
: ??:??