Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения,
не съм от мислещите хора,
аз просто правя си сечение,
на сърцето, изпълнено с умора.
Не пиша чисто и кристално
аз също честичко греша,
също се повтарям толкова банално,
но важно е, че идва от душа.
Не познавам лично тези правила,
които определят ритмика и словоред,
аз пиша, с вътрешни слова,
които светлина да видят иде ред.
Не пиша в рима, за да впечатля,
затварям мисли между запетаи,
така при мене ражда се стихът,
надявам се и стига до сърца ви.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados