Събирах, събирах... Неизказани думи,
болки, псевдо истини, безчувствия...
Събрах и тъгата от жиците в утрото,
когато птиците ги напуснаха.
Измислих си мигове, петолиния без ноти...
Срещах те на измислената си улица
и на твоя живот обърках посоката,
карах те да започваш от нулата.
Безименна улица, не водеща никъде,
на картата нея просто я няма.
Ти ме чакаше там и без нищо да питаш,
подаде ръка и тръгнахме двама. ...