Недей да плачеш, моля те, недей!
Сърцето мое плаче непрестанно.
Недей да плачеш, просто се засмей!
Душата ми не късай постоянно!
Недей да плачеш, че изплаках аз
очите си и те са вече сухи.
Аз сълзи нямам, нямам глас,
безмълвно плача със въздишки тихи.
Недей да плачеш, само запомни ме
и спомняй си за мен със обич ти!
Не се измъчвай, а в сърце си затвори ме
и пускай ме от там, щом заболи!
Аз моля те, очите избърши -
макар разплакани, да са красиви!
За всичко най-прекрасно помисли,
за миговете ни така щастливи!
Недей да плачеш, моля те, сега!
Усмивката ти искам да запомня.
Да бъде символ тя на любовта,
която винаги ще е изконна!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados