Не плачи, дете, със мъки ти не товари се,
погледни напред и сълзите избърши си.
Животът не винаги така справедлив е,
огледай се и на слънцето усмихни се!
Не винаги така небето ще е сиво,
понякога е така приветливо.
Вълните в морето не винаги са така буйни,
когато са весели, са така чудни.
Смехът ти, дете, всичко лекува,
дори и понякога да не ти се струва.
Малката усмивка на лицето щом сияе,
слънцето по небето отново ще заиграе.
Не плачи, дете, сълзите избърши си,
през последни сълзи на света усмихни се.
Поточето ще зачурулика отново
и всичко ще ти се струва като чисто ново!
© Богданка Малчева Todos los derechos reservados