посвещавам този стих на бедните по душа
"анонимни оценители", които блуждаят
из сайта и плюват по чувствата на хората!!!
Вратата я залостих в моя храм,
отвътре заковах с пирони...
Приют на никой няма да му дам.
Това са вълчите закони!
Че нароиха се безброй крадци,
а нямам много да се крадне.
Но к'вото имам, мое е, нали?...
Не ща при чужди да попадне...
Не плювайте по моята врата!
Че вълците едва удържам...
А пусна ли ги на свобода,
не мога после да ги вържа!
Поливам във душата си стаен
семената на прекрасно цвете...
Дано покълне!... И след мен
със пълни шепи ще берете!...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
никой не е длъжен да чете изсипващите се на килограм безумия.