Когато си тръгваш, не поглеждай назад,
не искам да виждаш очите разплакани
и устните тръпнещи, които горят,
и шепнат тихичко думи нечакани.
Тръгни много бързо към оня живот,
където аз място нямам запазено.
Всеки си тегли своя хомот -
за мен ще остане небето атлазено.
За мен ще останат спомени парещи,
нощи безлунни, мечти неизказани,
за мен ще останат приказки чудни,
с твоята ласка и обич белязани.