Очите ми се умориха да те търсят.
Откривах те из чужди стихове.
Измислях те във хилядите други
знайни и незнайни светове.
Рисувах си измислени вълнения
и вплитах във косите синева.
Бродирах ярко кичести съмнения
в одеяло от безкрайна самота.
......................
Не те сънувам толкова отдавна.
Не помня даже много ли боля.
Любов ли бе, раздяла ли коварна...
... угаснала в очите ми, умря!
© Анета Todos los derechos reservados