Не помня с тебе ли делях
онези мигове на страст и лудост дива,
или в съня си стремях
към капчици несъществуваща илюзия.
Не помня имах ли те там
в онази странна полуистина,
или на заем пак живях
в лъжа красива и безсмислена.
Дори не помня вече себе си,
онази ли съм или друга станах.
Май някъде изгубих и сърцето си,
в душата зее парцалива рана.
Не помня нищо, а и май не искам.
От спомените винаги боли.
Дори ще си изхвърля мислите.
Не искам да си спомням... Тръгвам си!
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
Стойна, на Вас незнам какво да кажа... Думите Ви изпълват сърцето и душата ми с прекрасни чувства и емоции... За това ще кажа само благодаря от сърце и душа за откровението...
Евелина,