toxin (Таня Донова)
357 4102
16 ene 2015, 21:49

... не поради разпада на света 

  Poesía
654 0 5

           Когато ни е хубаво с някой, знаем, че го обичаме.
                Когато ни е тъжно с някой, разбираме колко точно...

 

 

Живея като в унес. Ден за ден,
трасирайки в ненужното пътеки.
Душата ми е бродница навеки
в свят, сам от себе си смутен.

 

Лета стареят. Слънцето старее
и не лъчи, а спомени изпуска.
Попътен вятър кораби люлее
в морето от нетрайни чувства.

 

По изгревите дните отброявам.
По стъпките на чезнещите нощи
разбирам, времето топи се още
и стапя листове от календара.

 

Щом има сенки, може би са тука
и други хора. Все ми е оная.
Уединението ми доволно хрупа.
Дали ми е добре? Не зная.

 

Тишийните сълзи в очи засядат
и ни навънка, ни навътре.
Понеча ли с ръка да тръкна,
зениците ми се взривяват.

 

Бездушен въздух пълни дробовете,
да го издишам някак си не смея.
В мига преди светът да се разцепи
ме целуни. С надеждата да оцелея...

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Невероятно описано моментно състояние.
    Поздравления и от мен, Таничка!
  • Аплодисменти, Таня!
  • Раде, ако някой ми каже, че не е минал през подобно състояние, в което мисълта за собствената му тъга обвива в плътен воал всички други мисли, ще излъже. Познато ни е, разбира се, и другото - когато единственото, от което се нуждаем, е светлата мисъл за някой друг.
    Хубавото в случая е, че и двете - аз и лирическата, сме в превъзходно настроение! Благодаря ти, мила!
  • Познато ми е това състояние!Лирическата ти бързо да се измъква от там!Поздрав!
Propuestas
: ??:??