Остави живота ми на мира!

Не го поставяй сред кристални чаши,

аз съм вятър, не робиня

в тоз живот сиромашки.

Не дръж сърцето ми

в кутийка от мечта.

Не оставяй очите ми

в солената планина!

Защото вълна от гняв

ще понесе твоя град на любовта!

Душата в облак буреносен

ще превърна.

Ръците змии и те

ще станат.

С тях за последен път

ще те прегърна.

И усните ми меки

като подводни пясъци

ще те погълнат.

От звездите

плоча на греха ще направя.

И гробът ти

ще закича на  Луната!

За да разбере сърцето ми

какво е свободата...